johnson (Иван Димитров) johnson (Иван Димитров)
4 86
22 ago 2019, 16:26  

Страст

1.4K 0 3

Нощта е блудница красива,

коси от вятър в плитки свила,

така загадъчна и дива -

змия е тя - по змийски мила!

 

Завлече ме в гнездо на сенки,

полази ме със лунен дъх,

до гола плът с потайни бенки 

достигам онзи труден връх,

 

от който тежко все се пада.

Какво ти любене - борба е!

Езици парещи на клада

във мене яростно дълбаят.

 

Забрава сладка, мисъл празна -

аз бавно чезна във безкрая.

Във нощ овална да пропадна -

за смърт такава си мечтая!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Димитров Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0