Нощта е блудница красива,
коси от вятър в плитки свила,
така загадъчна и дива -
змия е тя - по змийски мила!
Завлече ме в гнездо на сенки,
полази ме със лунен дъх,
до гола плът с потайни бенки
достигам онзи труден връх,
от който тежко все се пада.
Какво ти любене - борба е!
Езици парещи на клада
във мене яростно дълбаят.
Забрава сладка, мисъл празна -
аз бавно чезна във безкрая.
Във нощ овална да пропадна -
за смърт такава си мечтая!
© Иван Димитров All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
