Страст
Нощта е блудница красива,
коси от вятър в плитки свила,
така загадъчна и дива -
змия е тя - по змийски мила!
Завлече ме в гнездо на сенки,
полази ме със лунен дъх,
до гола плът с потайни бенки
достигам онзи труден връх,
от който тежко все се пада.
Какво ти любене - борба е!
Езици парещи на клада
във мене яростно дълбаят.
Забрава сладка, мисъл празна -
аз бавно чезна във безкрая.
Във нощ овална да пропадна -
за смърт такава си мечтая!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Димитров Все права защищены
