Страст
Тя възпитано е и добро момиче,
във градината е най-красивото кокиче.
Но желание мръснишко в мен събужда.
Леле, колко ме възбужда
допира на бялата и кожа,
искам устни на врата и да положа.
Да изпия цялата и сила.
В мен завихря се стихия!
Не, не мога да стоя далече.
Полудявам! Искам да я имам вече!
Пръсти да заровя във косите,
да я гледам страстно във очите!
Знам, че лош съм, но не спирам.
Само с думи я шокирам.
Малкото кокиче се срамува,
от мъжката ми сила се страхува.
Тръгвам, но се спирам със въздишка,
съвестта ми слага на врата каишка.
Туй невинно същество не е за мене,
да разцъфне трябва още време.
Но ако откъсна го сега това кокиче,
нежно и красиво птиче,
кой градината ще украсява,
на света любов да дава?!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петя Петрова Todos los derechos reservados
