ediinstwenaaa (Петя Петрова)
41 4
3 июн. 2020 г., 20:44

Страст 

  Поэзия » Любовная
641 2 3

Тя възпитано е и добро момиче,

във градината е най-красивото кокиче.

Но желание мръснишко в мен събужда.

Леле, колко ме възбужда

допира на бялата и кожа,

искам устни на врата и да положа.

Да изпия цялата и сила.

В мен завихря се стихия!

Не, не мога да стоя далече.

Полудявам! Искам да я имам вече!

Пръсти да заровя във косите,

да я гледам страстно във очите!

Знам, че лош съм, но не спирам.

Само с думи я шокирам.

Малкото кокиче се срамува,

от мъжката ми сила се страхува.

Тръгвам, но се спирам със въздишка,

съвестта ми слага на врата каишка.

Туй невинно същество не е за мене,

да разцъфне трябва още време.

Но ако откъсна го сега това кокиче,

нежно и красиво птиче,

кой градината ще украсява,

на света любов да дава?!

© Петя Петрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??