23 jul 2008, 22:38

Страст

  Poesía
1.9K 0 10

Под ръцете ти силни изгарям,

когато нежно ме галиш със тях,

от удоволствие душата се разтапя,

а от гърдите ми бяга детският смях.

 

 

 

Невинността в пространството отлита,

за да отстъпи място на страстта,

която като горещ дъжд ни облива

и парещо разтърсва ни в нощта.

 

 

 

От устните ти жарки потрепервам,

дъха ми спират в устрем див

и дори не можейки да дишам,

не се отделям аз от теб за миг.


 

На Р. {}

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...