23 jul 2008, 22:38

Страст

  Poesía
1.9K 0 10

Под ръцете ти силни изгарям,

когато нежно ме галиш със тях,

от удоволствие душата се разтапя,

а от гърдите ми бяга детският смях.

 

 

 

Невинността в пространството отлита,

за да отстъпи място на страстта,

която като горещ дъжд ни облива

и парещо разтърсва ни в нощта.

 

 

 

От устните ти жарки потрепервам,

дъха ми спират в устрем див

и дори не можейки да дишам,

не се отделям аз от теб за миг.


 

На Р. {}

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...