23 jul 2008, 22:38

Страст

  Poesía
1.9K 0 10

Под ръцете ти силни изгарям,

когато нежно ме галиш със тях,

от удоволствие душата се разтапя,

а от гърдите ми бяга детският смях.

 

 

 

Невинността в пространството отлита,

за да отстъпи място на страстта,

която като горещ дъжд ни облива

и парещо разтърсва ни в нощта.

 

 

 

От устните ти жарки потрепервам,

дъха ми спират в устрем див

и дори не можейки да дишам,

не се отделям аз от теб за миг.


 

На Р. {}

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...