Под ръцете ти силни изгарям,
когато нежно ме галиш със тях,
от удоволствие душата се разтапя,
а от гърдите ми бяга детският смях.
Невинността в пространството отлита,
за да отстъпи място на страстта,
която като горещ дъжд ни облива
и парещо разтърсва ни в нощта.
От устните ти жарки потрепервам,
дъха ми спират в устрем див
и дори не можейки да дишам,
не се отделям аз от теб за миг.
На Р. {}
© Марина Стоянова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
