11 jul 2007, 9:05

СТРАСТ

  Poesía
654 0 3

 

                         СТРАСТ

 

Искам да ме вземеш - както вятъра

бурно есенни листа завихря.

Искам да забравиш всичко друго,

да ме любиш ТУК, СЕГА – до лудост!

 

Нека бъда глина във ръцете ти –

мека, поддатлива и безпомощна

и платно под устните ти парещи -

трепкащо, блестящо и приканващо.

 

Тялото ми – извор чист да бъде,

утоляващ твойта силна жажда!

Нека тази изворна наслада

страстен огън в тебе да подклажда!

 

Разтопена аз  -  да се разлея,

да почувствам  в мене светлината.

След което -  пак ще оживея,

за да бъда с тебе в тишината!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...