11 jul 2007, 9:05

СТРАСТ

  Poesía
650 0 3

 

                         СТРАСТ

 

Искам да ме вземеш - както вятъра

бурно есенни листа завихря.

Искам да забравиш всичко друго,

да ме любиш ТУК, СЕГА – до лудост!

 

Нека бъда глина във ръцете ти –

мека, поддатлива и безпомощна

и платно под устните ти парещи -

трепкащо, блестящо и приканващо.

 

Тялото ми – извор чист да бъде,

утоляващ твойта силна жажда!

Нека тази изворна наслада

страстен огън в тебе да подклажда!

 

Разтопена аз  -  да се разлея,

да почувствам  в мене светлината.

След което -  пак ще оживея,

за да бъда с тебе в тишината!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...