Jul 11, 2007, 9:05 AM

СТРАСТ

  Poetry
651 0 3

 

                         СТРАСТ

 

Искам да ме вземеш - както вятъра

бурно есенни листа завихря.

Искам да забравиш всичко друго,

да ме любиш ТУК, СЕГА – до лудост!

 

Нека бъда глина във ръцете ти –

мека, поддатлива и безпомощна

и платно под устните ти парещи -

трепкащо, блестящо и приканващо.

 

Тялото ми – извор чист да бъде,

утоляващ твойта силна жажда!

Нека тази изворна наслада

страстен огън в тебе да подклажда!

 

Разтопена аз  -  да се разлея,

да почувствам  в мене светлината.

След което -  пак ще оживея,

за да бъда с тебе в тишината!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...