Вечер скърцаха чашите от налятата мъдрост.
И вълшебства рубинени танцуваха в тях.
От преплетени погледи любовта трудно съмваше,
упоена с наслада и опита от грях.

От смеха на кристали, тишината вибрираше
и наслада от допири навред зазвъня.
В тия чаши с усещане, светът се побираше,
елексирът ни милваше с аромат на съдба.

Молитви за още, като в храма кънтяха.
Питието ни караше да раздаваме страст.
Мечти, като ангели бели ни сляха
и дочухме как пеят със ангелски глас...

Сякаш Бакхус наливаше от любовното биле.
Невъздържани, давехме сивите дни.
Тази течност рубинена, и то в изобилие,
и звездите блестящи успя да свали.

Нека има наслади и чувства, и страсти!
Да танцуват душите ни, попили света!
Пияни, но влюбени, във вълшебно причастие,
да вдигнем наздравица за Любовта!