Mar 30, 2024, 9:18 AM

Страсти за причастие

  Poetry
444 0 0



Вечер скърцаха чашите от налятата мъдрост.
И вълшебства рубинени танцуваха в тях.
От преплетени погледи любовта трудно съмваше,
упоена с наслада и опита от грях.

От смеха на кристали, тишината вибрираше
и наслада от допири навред зазвъня.
В тия чаши с усещане, светът се побираше,
елексирът ни милваше с аромат на съдба.

Молитви за още, като в храма кънтяха.
Питието ни караше да раздаваме страст.
Мечти, като ангели бели ни сляха
и дочухме как пеят със ангелски глас...

Сякаш Бакхус наливаше от любовното биле.
Невъздържани, давехме сивите дни.
Тази течност рубинена, и то в изобилие,
и звездите блестящи успя да свали.

Нека има наслади и чувства, и страсти!
Да танцуват душите ни, попили света!
Пияни, но влюбени, във вълшебно причастие,
да вдигнем наздравица за Любовта!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...