Страсти за причастие
Вечер скърцаха чашите от налятата мъдрост.
И вълшебства рубинени танцуваха в тях.
От преплетени погледи любовта трудно съмваше,
упоена с наслада и опита от грях.
От смеха на кристали, тишината вибрираше
и наслада от допири навред зазвъня.
В тия чаши с усещане, светът се побираше,
елексирът ни милваше с аромат на съдба.
Молитви за още, като в храма кънтяха.
Питието ни караше да раздаваме страст.
Мечти, като ангели бели ни сляха
и дочухме как пеят със ангелски глас...
Сякаш Бакхус наливаше от любовното биле.
Невъздържани, давехме сивите дни.
Тази течност рубинена, и то в изобилие,
и звездите блестящи успя да свали.
Нека има наслади и чувства, и страсти!
Да танцуват душите ни, попили света!
Пияни, но влюбени, във вълшебно причастие,
да вдигнем наздравица за Любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени