Senni (Силвия)
162 1968
17 ago 2008, 10:45

Страстите на разума 

  Poesía » De amor
827 0 5

На праг препъната... преди да вляза,

зачакала поредния ти стон...

извикан някъде в безкрая,

положен е пред мен с апломб.

 

И на ръба на острие живея,

на нечий чужд... зловещ бръснач,

със птиците дали ще оцелея,

в гнездата ще се скрия в здрач.

 

Отблъсната от приказки игриви,

изкъпана във своята мечта,

в очите ми умират самодиви,

родена съм... във твоята зора.

 

Порязана... от погледа невиждан,

съвземам се след всяка бяла рана,

от тялото... изстисквам до последно

магичната си сила разпиляна.

 

Живея там... в кръга на часовете,

със времето умирам паралелно,

за даденото... и назад не взето,

е въздухът издишан за последно.

© Силвия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??