Страстите на разума
На праг препъната... преди да вляза,
зачакала поредния ти стон...
извикан някъде в безкрая,
положен е пред мен с апломб.
И на ръба на острие живея,
на нечий чужд... зловещ бръснач,
със птиците дали ще оцелея,
в гнездата ще се скрия в здрач.
Отблъсната от приказки игриви,
изкъпана във своята мечта,
в очите ми умират самодиви,
родена съм... във твоята зора.
Порязана... от погледа невиждан,
съвземам се след всяка бяла рана,
от тялото... изстисквам до последно
магичната си сила разпиляна.
Живея там... в кръга на часовете,
със времето умирам паралелно,
за даденото... и назад не взето,
е въздухът издишан за последно.
© Силвия All rights reserved.
