11 dic 2008, 21:55

Страстна неделя

  Poesía » Otra
997 0 5
Страстна неделя
 

Бушуват страстно страсти негласни,
самодиви ме носят към светия кръст,
останалите просто не ме считан опасен,
и само малцина ме сочат със пръст!

Тези, които отскоро са в час,
с ръцете си – двете, ежедневно гласуват,
а другите, които са почти всички от вас,
си траят, мълчат или просто пасуват.

Как, откъде сега пък изникна,
не може да има тук изключение,
в този невзрачен Балкан да поникне,
цвете такова. Дали има значение?

В този обор, до ясли и крава,
озарен от звезда сияйна зорница,
не ми пука кой от мен се смущава,
не крача напред, а летя като птица!

Малцина ми махат със палмови клони,
тълпата освирква, свири с два пръста,
проснат в ръцете ми са забити пирони,
но днеска възкръсвам, разпнат на кръста!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ми Ки Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мариники, Ти също Мариники. Добра Мариники До скоро.

    Мира: стих, Мира Любенова.
    На мен си ми харесва, тъй като поначало пиша така, на тъгъдък!
    Както казва един от Варна, -Слово Милчо. Като дойде - ставам прав!
    И още нещо Мира! Това е "много стар" стих - писан е през пролетта на 2008 г. Тук публикувам само "стари неща" - поезия.
  • Май не разбрах добре- с този,за когото си мисля,ли се отъждествяваш?
    Не намирам за добра тази идея.Нищо лично.
  • аз съм от малцината...Милчо...
  • Ти ти тииииии! Валка!
  • Ще Го чакаме да възкръсне!
    Хареса ми!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...