11 dic 2008, 21:55

Страстна неделя 

  Poesía » Otra
705 0 5
Страстна неделя
 

Бушуват страстно страсти негласни,
самодиви ме носят към светия кръст,
останалите просто не ме считан опасен,
и само малцина ме сочат със пръст!

Тези, които отскоро са в час,
с ръцете си – двете, ежедневно гласуват,
а другите, които са почти всички от вас,
си траят, мълчат или просто пасуват.

Как, откъде сега пък изникна,
не може да има тук изключение,
в този невзрачен Балкан да поникне,
цвете такова. Дали има значение?

В този обор, до ясли и крава,
озарен от звезда сияйна зорница,
не ми пука кой от мен се смущава,
не крача напред, а летя като птица!

Малцина ми махат със палмови клони,
тълпата освирква, свири с два пръста,
проснат в ръцете ми са забити пирони,
но днеска възкръсвам, разпнат на кръста!

© Ми Ки Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мариники, Ти също Мариники. Добра Мариники До скоро.

    Мира: стих, Мира Любенова.
    На мен си ми харесва, тъй като поначало пиша така, на тъгъдък!
    Както казва един от Варна, -Слово Милчо. Като дойде - ставам прав!
    И още нещо Мира! Това е "много стар" стих - писан е през пролетта на 2008 г. Тук публикувам само "стари неща" - поезия.
  • Май не разбрах добре- с този,за когото си мисля,ли се отъждествяваш?
    Не намирам за добра тази идея.Нищо лично.
  • аз съм от малцината...Милчо...
  • Ти ти тииииии! Валка!
  • Ще Го чакаме да възкръсне!
    Хареса ми!!!
Propuestas
: ??:??