Страстна неделя
Бушуват страстно страсти негласни,
самодиви ме носят към светия кръст,
останалите просто не ме считан опасен,
и само малцина ме сочат със пръст!
Тези, които отскоро са в час,
с ръцете си – двете, ежедневно гласуват,
а другите, които са почти всички от вас,
си траят, мълчат или просто пасуват.
Как, откъде сега пък изникна,
не може да има тук изключение,
в този невзрачен Балкан да поникне,
цвете такова. Дали има значение?
В този обор, до ясли и крава,
озарен от звезда сияйна зорница,
не ми пука кой от мен се смущава,
не крача напред, а летя като птица!
Малцина ми махат със палмови клони,
тълпата освирква, свири с два пръста,
проснат в ръцете ми са забити пирони,
но днеска възкръсвам, разпнат на кръста!
© Ми Ки All rights reserved.
До скоро.