Страстната неделя*
Страстната неделя*
В Животът ни обидно кратък
щом дойде Страстната неделя*
замисляме се, че Оттатък
на групи Господ ни разделя
и праведните за награда
при себе си прибира в Рая,
а грешните изпраща в Ада-
да врат в катрана там до Края...
... Но Господи, нали еднакво
създал си хората, душите
Ти как разделяш ги тогава:
на „грешните” и на „добрите”?...
Нали Светът е тъй огромен,
а хората- неизброими:
Ти как за всеки имаш спомен-
и даже знаеш го по име?...
Там, кой е пожелал жената
и къщата на своя ближен,
а кой не спазил правилата,
в каноните тъй както пише?...
И затова ли първо двама
направил си, о мили боже,
един за Рая, друг- в катрана
и съвестта не те тревожи?...
При теб- естествено жената-
тя чара е на Естеството,
а пък мъжът: При Сатаната,
че псува господ и живота!...
Но хората се размножили
и те са вече милиарди,
та няма как и пряко сили
от грях сега да ги овардиш.
И тъй във Страстната неделя
щом мъжки страсти ни налегнат-
тежи Десетата повеля**,
а другите се пренебрегват.
Създали сме безброй кумири
и кръстим се на тях свободно,
дори монаси в манастири
се ешат с Дяволът угодно...
Живот и съвест се купуват
и кланяме се на парите,
и все откакто Свят светува
не са затихвали войните...
Защо е грях да пожелая,
кажи, на ближния жената,
щом той по кръчмите се шляе
и вехне без любов горката?...
И затова ли си допуснал
(макар да е и тя в играта!)
във хаоса от нежни чувства-
безгрешна все да е жената?...
(Но знаеш ли, о мили боже-
не бих му пожелал жената,
ако направиш невъзможното,
да ме залюби дъщерята!...)
... А във изтичащото Време
ни чака на Исус Съдбата,
с предатели предизвестени,
с венец от тръни на главата;
и все въпроси ни разкъсват-
какво ли чака ни Оттатък,
че знаем: няма да възкръснем,
но все надяваме се някак!..
Коста Качев
*в смисъл- на последната седмица
от земния живот на Исус
**Десета божа заповед: Не пожелавай
дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му;нито роба му; ни робинята му; ни вола му; ни осела му; нито някакъв негов добитък-нищо, което е на ближния ти.
© Коста Качев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Добро начало на Страстната седмица...Обичам да се отбивам тук, Коста!винаги ме изненадваш с нещо мъдро ...Поздрави!
-
Господ си знае работата.При себе си свестните прибира, а другите ще си плащат греховете.Няма мъже, жени , а само души!!! харесах!
-
Прекрасни - крилати фрази..., мъже, мъже..., или вехне, или нюха, и търси да е непременно в играта...!!!
(Но знаеш ли, о мили боже-
не бих му пожелал жената,
ако направиш невъзможното,
да ме залюби дъщерята!...) -
Хубаво, Коста!
Весела Страстна седмица!
-
Добро, смислово и технически издържано стихотворение, но с лирическия малко ще поспоря. Нека не си въобразява, че Адът е само за мъжете; нека не вярва, че жената на ближния е някакво бездушно същество, създадено от Бог с единствената цел да радва и оцветява живота на ближния; нека знае, че ако жената не го избере, няма никакъв шанс, та ако ще да е не ближен, ами направо блажен. Иначе - поздравления!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
