jollyroger (Коста Качев)
1543 16
6 апр. 2015 г., 14:23

Страстната неделя* 

  Поэзия » Философская
371 0 5

  

 

  Страстната неделя*

 

В Животът ни обидно кратък

щом дойде Страстната неделя*

замисляме се, че Оттатък

на групи Господ ни разделя

 

и праведните за награда

при себе си прибира в Рая,

а грешните изпраща в Ада-

да врат в катрана там до Края...

 

... Но Господи, нали еднакво

създал си хората, душите

Ти как разделяш ги тогава:

на „грешните” и на „добрите”?...

 

Нали Светът е тъй огромен,

а хората- неизброими:

Ти как за всеки имаш спомен-

и даже знаеш го по име?...

 

Там, кой е пожелал жената

и къщата на своя ближен,

а кой не спазил правилата,

в каноните тъй както пише?...

 

И затова ли първо двама

направил си, о мили боже,

един за Рая, друг- в катрана

и съвестта не те тревожи?...

 

При теб- естествено жената-

тя чара е на Естеството,

а пък мъжът:  При Сатаната,

че псува господ и живота!...

 

Но хората се размножили

и те са вече милиарди,

та няма как и пряко сили

от грях сега да ги овардиш.

 

И тъй във Страстната неделя

щом мъжки страсти ни налегнат-

тежи Десетата повеля**,

а другите се пренебрегват.

 

Създали сме безброй кумири

и кръстим се на тях свободно,

дори монаси в манастири

се ешат с Дяволът угодно...

 

Живот и съвест се купуват

и кланяме се на парите,

и все откакто Свят светува

не са затихвали войните...

 

Защо е грях да пожелая,

кажи, на ближния жената,

щом той по кръчмите се шляе

и вехне без любов горката?...

 

И затова ли си допуснал

(макар да е и тя в играта!)

във хаоса от нежни чувства-

безгрешна все да е жената?...

 

(Но знаеш ли, о мили боже-

не бих му пожелал жената,

ако направиш невъзможното,

да ме залюби  дъщерята!...)

 

 ... А във изтичащото Време

ни чака на Исус Съдбата,

с предатели предизвестени,

с венец от тръни на главата;

 

и все въпроси ни разкъсват-

какво ли чака ни Оттатък,

че знаем: няма да възкръснем,

но все надяваме се някак!..

 

 

Коста Качев

                                                              

*в смисъл- на последната седмица

от земния живот на Исус

**Десета божа заповед: Не пожелавай

дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му;нито роба му; ни робинята му; ни вола му; ни осела му; нито някакъв негов добитък-нищо, което е на ближния ти.

© Коста Качев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Добро начало на Страстната седмица...Обичам да се отбивам тук, Коста!винаги ме изненадваш с нещо мъдро ...Поздрави!
  • Господ си знае работата.При себе си свестните прибира, а другите ще си плащат греховете.Няма мъже, жени , а само души!!! харесах!
  • Прекрасни - крилати фрази..., мъже, мъже..., или вехне, или нюха, и търси да е непременно в играта...!!!
    (Но знаеш ли, о мили боже-
    не бих му пожелал жената,
    ако направиш невъзможното,
    да ме залюби дъщерята!...)
  • Хубаво, Коста!
    Весела Страстна седмица!
  • Добро, смислово и технически издържано стихотворение, но с лирическия малко ще поспоря. Нека не си въобразява, че Адът е само за мъжете; нека не вярва, че жената на ближния е някакво бездушно същество, създадено от Бог с единствената цел да радва и оцветява живота на ближния; нека знае, че ако жената не го избере, няма никакъв шанс, та ако ще да е не ближен, ами направо блажен. Иначе - поздравления!
Предложения
: ??:??