Тук е. Да.
Усетих го,
как мина
през вратата.
Подкосих се
цялата.
От краката
до главата.
Вдишах му парфюма.
Любим на него
и на мен.
Чух гласът му
тежък,
силен
и студен.
Не помръднах
и не дишах.
Чаках допир
тъй желан.
А сърцето ми
така туптеше,
че при всеки тласък
стисках длан.
Извърнах се,
с очи
да го намеря.
И погледът ми закова
сияен мъж,
облечен в черно..
Той пред мен се спря.
Очите му
дълбоки,
меки,
той присви.
По устните му
от усмивка
имаше следи.
Издадох се...
И той разбра
как в очите гледа
безнадеждно
оглупяла
и дори
безмълвна
влюбена жена.
Ива С.
© Ива Стоилова Todos los derechos reservados