21 мар. 2015 г., 19:29

Страстта в мен

1.1K 0 2

Тук е. Да.

Усетих го,

как мина

през вратата.

Подкосих се 

цялата.

От краката

до главата.

Вдишах му парфюма.

Любим на него

и на мен.

Чух гласът му

тежък,

силен

и студен.

Не помръднах

и не дишах.

Чаках допир 

тъй желан.

А сърцето ми

така туптеше,

че при всеки тласък

стисках длан.

 

Извърнах се,

с очи

да го намеря.

И погледът ми закова

сияен мъж,

облечен в черно..

Той пред мен се спря.

Очите му

дълбоки,

меки,

той присви.

По устните му

от усмивка

имаше следи.

Издадох се...

И той разбра

как в очите гледа

безнадеждно

оглупяла

и дори

безмълвна

влюбена жена.

 

                            Ива С.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Стоилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....