Brezar111 (Людмил Нешев)
81 1005
17 jul 2014, 15:05

Стрела на нечие отдадено – „обичам те” 

  Poesía » Otra
991 1 11

Тишината стене...

 

Добрата тишина е наранена,

но не от звук, а нейна зла Сестра

прихлупи я с небето си студено;

Изпи дъха ù мъртвата уста,

целувайки я с устни занемели.

 

Величествена, синя птица,

разперила атлазени криле,

замръзна насред полет

и с отчаян свист – разби се

в осколки пагубен, бездушен лед.

 

Не знам. Не питайте! – Дали? Кога?

Възраждания случват се различно

и носят белега – присъща спорадичност;

Феникси възкръсват в пепелта

от лъч, погалил там искра едничка,

 

а тук е нужна, може би стрела,

запратена от нежна тетива,

(трептяща с пламенната доза акустичност),

в сърцето черно на жестока тишина,

пронизвайки го с безответно вричане;

 

Стрела на нечие отдадено – „обичам те”!

 

16.07.2014

© Людмил Нешев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубаво!
  • Да, Самодива, аз и не претендирам за изчерпателност, нито защитавам с аргументи глобална теза. Тук представям само една, сторила ми се, нестандартна идейка.
    И не се тревожи, че ще ми досадиш! - За да го стори, човек трябва доста да се постарае.
  • Много може да се каже тук, от няколко гледни точки. Но, за да не досадя, само ще се огранича да кажа, че ми хареса.
  • Приветствам дуалистичния ти подход при възприемане на прочетеното. Този принцип дава, може би най-правдива картина, защото е първичен и изчистен от нюанси и взаимовръзки между двата полюса на Цялото. Фактът, че не отреди на стихото едно от статичните проявления - светлина или тъмнина, а наричайки го лъч, т.е. в динамично измерение, е голям комплимент за мен. Оценявам го, Таня и съм благодарен за него!
  • Хареса ми!
    По-точно докосна ме.
    Знаеш ли, аз никога не анализирам какво е искал да каже автора.
    За мен стиха е или светлина или тъмнина.
    Твоят е лъч!
  • Благодаря, Веселка!
    Поздрав и от мен. Желая ти, приятни събота и неделя!
  • Харесах и аз ! Поздрави!
  • Таня, обикновено избягвам да тълкувам написаното от мен. Редно е читателят да стигне сам до отговора, който му е нужен. Да, аз искам идеята ми да бъде разбрана, но това не е задължително.
    И да, права си за убийствената тишина. Тя идва след голямо зло. Тихата радост, кроткото щастие изпълващи душата, имат своята синя птица, на чиито криле се носят мечтите, очакванията, надеждите. В студеното небе, на завладялата, прихлупила всичко зла тишина, синята птица няма шанс за полет със замръзнали криле и се разбива във втвърдената от внезапна скръб душа. Мечти, надежди, илюзии погиват.
    Видяла си нетрадиционната идея - звукът, който винаги руши тишината, в случая проявява избирателност. Пробивайки черната мантия на едно крайно състояние на скръб, косвено дава шанс за възраждане на предишното добруване. Звукът не лекува, защото няма нищо за лекуване. Всичко е мъртво. Пак повтарям - касае се за крайно състояние. Дали светлите чувства ще се възродят и Кога, никой не знае. Фениксът е само мит, но понятието съществува. Примери за възкресяване на емоционалния свят - бол, но не може да се направи точна прогноза. Затова и акустичната стрела (звукова вибрация), на изречената от друг думичка "обичам" бива изпращана с отдадено, пламенно и безответно (не очакващо отговор) вричане. И може би, с това отдадено постоянство... знае ли, човек?!
    Благодаря за повторния интерес, Таня Донова!

    Светле, как да тълкувам двете "разногледи" Мотикончета - "Дойдох с надежда - тръгвам си тъжна"? Или разочарована? - Не го преживявай - стихото е със скрит хепиенд!
  • Извинявай, че пак съм тук, Людмиле, но идеята ти, ако правилно съм я разбрала, е интересна и нестандартна. Всеприето е, че звукът е този, който разрушава тишината, а в това стихо тишината е наранена от нейната зла сестра - онова, жестокото мълчание, и "пламенната доза акустичност", която дори не очаква ответ, е единствената, способна да излекува "Добрата тишина".
  • !!!!!
  • "Възраждания случват се различно..."
    Знаеш ли, отдавна съм приела думите на Достоевски, но в преиначен вариант - "Любовта ще спаси света", за себе си и силно вярвам в това!
    Вярвам също така, че има убийствена тишина, която те смазва и унищожава физически и психически. Както и Пречистваща Тишина. И такава, която лежи между двама влюбени и им говори повече от всички думи.
    А стрелата... нека ме прониже!
Propuestas
: ??:??