Стрела на нечие отдадено – „обичам те”
Тишината стене...
Добрата тишина е наранена,
но не от звук, а нейна зла Сестра
прихлупи я с небето си студено;
Изпи дъха ù мъртвата уста,
целувайки я с устни занемели.
Величествена, синя птица,
разперила атлазени криле,
замръзна насред полет
и с отчаян свист – разби се
в осколки пагубен, бездушен лед.
Не знам. Не питайте! – Дали? Кога?
Възраждания случват се различно
и носят белега – присъща спорадичност;
Феникси възкръсват в пепелта
от лъч, погалил там искра едничка,
а тук е нужна, може би стрела,
запратена от нежна тетива,
(трептяща с пламенната доза акустичност),
в сърцето черно на жестока тишина,
пронизвайки го с безответно вричане;
Стрела на нечие отдадено – „обичам те”!
16.07.2014
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмил Нешев Всички права запазени
