7 feb 2008, 10:12

Стрелките на часовника отмерват...

2.6K 0 34

Стрелките на часовника отмерват

със точност земните ни дни.

Какво ли времето от нас ще вземе,

какво докрай ще съхраним?

 

Дано останем честни и достойни

във мисли, чувства и дела.

Да можем като птиците - свободни

да литнем с огнени крила...

 

И слънчева надежда да запазим

във нашите добри сърца.

След себе си искрица да оставим,

когато тръгнем от света...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Как се радвам да те видя!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    (а аз още прекалявам с удивителните )
  • Благодарско! Преди доста съм прекалявала с многоточията. Сега не е така!
  • Стрелките на часовника отмерват
    със точност земните ни дни.
    Какво ли времето от нас ще вземе,
    какво докрай ще съхраним?

    Дано останем честни и достойни
    във мисли, чувства и дела.
    Да можем като птиците - свободни
    да литнем с огнени крила...

    И слънчева надежда да запазим
    във нашите добри сърца.
    След себе си искрица да оставим,
    когато тръгнем от света...


    !!!
  • Да,трябва да живеем достойно!Удивителен стих!
  • Благодаря ви, милички!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...