Feb 7, 2008, 10:12 AM

Стрелките на часовника отмерват...

2.6K 0 34

Стрелките на часовника отмерват

със точност земните ни дни.

Какво ли времето от нас ще вземе,

какво докрай ще съхраним?

 

Дано останем честни и достойни

във мисли, чувства и дела.

Да можем като птиците - свободни

да литнем с огнени крила...

 

И слънчева надежда да запазим

във нашите добри сърца.

След себе си искрица да оставим,

когато тръгнем от света...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Comments

Comments

  • Как се радвам да те видя!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    (а аз още прекалявам с удивителните )
  • Благодарско! Преди доста съм прекалявала с многоточията. Сега не е така!
  • Стрелките на часовника отмерват
    със точност земните ни дни.
    Какво ли времето от нас ще вземе,
    какво докрай ще съхраним?

    Дано останем честни и достойни
    във мисли, чувства и дела.
    Да можем като птиците - свободни
    да литнем с огнени крила...

    И слънчева надежда да запазим
    във нашите добри сърца.
    След себе си искрица да оставим,
    когато тръгнем от света...


    !!!
  • Да,трябва да живеем достойно!Удивителен стих!
  • Благодаря ви, милички!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...