8 sept 2019, 22:06

Стрелочникът Малечко

  Poesía
878 8 3

Стената срещу теб

сънува твоя сянка.

Скала зад теб

мечтае

за гърба ти.

И пресушава слънцето

чертите

втренчени в Безкрая.

Отлита ято - пак отнася

последен поглед

от очите

и на крилете

го пренася -

спасява го

от твоето двуличие.

Страна вълшебна! -

Приказката на Живота

хвърля корен в теб.

Живеем за трохите

непотребни

покълнали

в наклона на мечтите -

камъчетата

на Малечко

осеяли

един нарастващ глад

перверзен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стиховете ти са все замислящи, Младене, винаги успяваш да засегнеш темите на реалния живот, защото другото, илюзорното, всеки го умее! Поздравявам те за умението!
  • Приказката на живота хвърля корен в теб...между стената отпред и скалата отзад. Хубав стих!
  • Живеем за трохите...
    Хареса ми.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...