Стената срещу теб
сънува твоя сянка.
Скала зад теб
мечтае
за гърба ти.
И пресушава слънцето
чертите
втренчени в Безкрая.
Отлита ято - пак отнася
последен поглед
от очите
и на крилете
го пренася -
спасява го
от твоето двуличие.
Страна вълшебна! -
Приказката на Живота
хвърля корен в теб.
Живеем за трохите
непотребни
покълнали
в наклона на мечтите -
камъчетата
на Малечко
осеяли
един нарастващ глад
перверзен.
© Младен Мисана All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
