Стената срещу теб
сънува твоя сянка.
Скала зад теб
мечтае
за гърба ти.
И пресушава слънцето
чертите
втренчени в Безкрая.
Отлита ято - пак отнася
последен поглед
от очите
и на крилете
го пренася -
спасява го
от твоето двуличие.
Страна вълшебна! -
Приказката на Живота
хвърля корен в теб.
Живеем за трохите
непотребни
покълнали
в наклона на мечтите -
камъчетата
на Малечко
осеяли
един нарастващ глад
перверзен.
© Младен Мисана All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
