8.09.2019 г., 22:06

Стрелочникът Малечко

871 8 3

Стената срещу теб

сънува твоя сянка.

Скала зад теб

мечтае

за гърба ти.

И пресушава слънцето

чертите

втренчени в Безкрая.

Отлита ято - пак отнася

последен поглед

от очите

и на крилете

го пренася -

спасява го

от твоето двуличие.

Страна вълшебна! -

Приказката на Живота

хвърля корен в теб.

Живеем за трохите

непотребни

покълнали

в наклона на мечтите -

камъчетата

на Малечко

осеяли

един нарастващ глад

перверзен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стиховете ти са все замислящи, Младене, винаги успяваш да засегнеш темите на реалния живот, защото другото, илюзорното, всеки го умее! Поздравявам те за умението!
  • Приказката на живота хвърля корен в теб...между стената отпред и скалата отзад. Хубав стих!
  • Живеем за трохите...
    Хареса ми.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...