Птиците в желанието бясно
да достигнат края на света
преплитат своите крила
Дори за тях е твърде тясно
мястото, където днес живея
- спя, ям, плача, а понякога дори се смея
Смея се на капките в дъжда,
който всекидневно ме облива,
над моите сълзи сред сивата тъга,
над омразата, над шанса в любовта,
който като цвят от слива
повяхва в самотата дива
от вихъра на моите желания
Дали пък не развивам мания
за все по-хубави неща?
Затова ли всеки ден крещя?
Или се моля тихо всяка нощ,
а нещо в мен набира мощ
и иска просто да се прояви
- като желанието да дадеш
на просяка, на сломения младеж
коричка хляб, любов, надежда,
а всичко се завърта и подрежда
тъй, че с тях заставам там -
на пътя, сред безумната тълпа
и понеже мога само да мълча,
когато болката от студ ме свива,
повдигам със мълчание ръка
и прося - любовта ми към земята
и към хората да не умре
по каквато и да е причина