11 февр. 2007 г., 11:05
Птиците в желанието бясно
да достигнат края на света
преплитат своите крила
Дори за тях е твърде тясно
мястото, където днес живея
- спя, ям, плача, а понякога дори се смея
Смея се на капките в дъжда,
който всекидневно ме облива,
над моите сълзи сред сивата тъга,
над омразата, над шанса в любовта,
който като цвят от слива
повяхва в самотата дива ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация