28 feb 2018, 23:08

Строшена душа 

  Poesía
343 1 6

Какъв за Бога беше тоя трясък

и тази вцепеняваща вълна?

Душата – скъпоценен камък с блясък,

разби се на стотици стъкълца.

 

А бе сапфир, сред каменна градина,

цирконий във езерна вода,

рубин – обгърнат в нишки от коприна,

седеф – облян от Слънце и роса.

 

Сега обаче, след нечуван трясък,

търкалят се отчупени стъкла.

Строши се лупата, с която аз съм

насочвал топлина към теб – с душа!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??