dansyto (Данаил Таков)
804 3686
28.02.2018 г., 23:08 ч.

Строшена душа 

  Поезия
290 1 6

Какъв за Бога беше тоя трясък

и тази вцепеняваща вълна?

Душата – скъпоценен камък с блясък,

разби се на стотици стъкълца.

 

А бе сапфир, сред каменна градина,

цирконий във езерна вода,

рубин – обгърнат в нишки от коприна,

седеф – облян от Слънце и роса.

 

Сега обаче, след нечуван трясък,

търкалят се отчупени стъкла.

Строши се лупата, с която аз съм

насочвал топлина към теб – с душа!

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??