Строшена душа
Какъв за Бога беше тоя трясък
и тази вцепеняваща вълна?
Душата – скъпоценен камък с блясък,
разби се на стотици стъкълца.
А бе сапфир, сред каменна градина,
цирконий във езерна вода,
рубин – обгърнат в нишки от коприна,
седеф – облян от Слънце и роса.
Сега обаче, след нечуван трясък,
търкалят се отчупени стъкла.
Строши се лупата, с която аз съм
насочвал топлина към теб – с душа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
