Строшена душа
Какъв за Бога беше тоя трясък
и тази вцепеняваща вълна?
Душата – скъпоценен камък с блясък,
разби се на стотици стъкълца.
А бе сапфир, сред каменна градина,
цирконий във езерна вода,
рубин – обгърнат в нишки от коприна,
седеф – облян от Слънце и роса.
Сега обаче, след нечуван трясък,
търкалят се отчупени стъкла.
Строши се лупата, с която аз съм
насочвал топлина към теб – с душа!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
