30 abr 2006, 14:15

СТРУНА СЪМ ...

  Poesía
1.1K 0 19
                    Струна съм


Струна съм, но само в искрени ръце ще зазвъня
и само влюбена душа от мене ще отрони звук,
обречена съм във безмълвие стаено да трептя,
очаквайки да срещна теб, не някой друг ...

Струна съм, но с времето в забрава онемяла
и с пръсти нежни недокосната отдавна,
замлъкнала съм в тишината вяла,
тъгата струната опъва с ръката си коварна ...

Струна съм, но само влюбена душа от мене ще отрони звън
и само в искрени ръце ще затрептя,
обречена съм на безмълвие и вечен сън,
очаквайки да срещна теб, жена да се родя ...


13.03.2006г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Шутева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....