Apr 30, 2006, 2:15 PM

СТРУНА СЪМ ...

  Poetry
1.1K 0 19
                    Струна съм


Струна съм, но само в искрени ръце ще зазвъня
и само влюбена душа от мене ще отрони звук,
обречена съм във безмълвие стаено да трептя,
очаквайки да срещна теб, не някой друг ...

Струна съм, но с времето в забрава онемяла
и с пръсти нежни недокосната отдавна,
замлъкнала съм в тишината вяла,
тъгата струната опъва с ръката си коварна ...

Струна съм, но само влюбена душа от мене ще отрони звън
и само в искрени ръце ще затрептя,
обречена съм на безмълвие и вечен сън,
очаквайки да срещна теб, жена да се родя ...


13.03.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Шутева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....