Apr 30, 2006, 2:15 PM

СТРУНА СЪМ ...

  Poetry
1.1K 0 19
                    Струна съм


Струна съм, но само в искрени ръце ще зазвъня
и само влюбена душа от мене ще отрони звук,
обречена съм във безмълвие стаено да трептя,
очаквайки да срещна теб, не някой друг ...

Струна съм, но с времето в забрава онемяла
и с пръсти нежни недокосната отдавна,
замлъкнала съм в тишината вяла,
тъгата струната опъва с ръката си коварна ...

Струна съм, но само влюбена душа от мене ще отрони звън
и само в искрени ръце ще затрептя,
обречена съм на безмълвие и вечен сън,
очаквайки да срещна теб, жена да се родя ...


13.03.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Шутева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...