12 mar 2025, 9:49

Струни

  Poesía
269 0 0

Да погалим нежно тези струни,

по грифа те ще завибрират.

В такт с емоцията помежду ни,

щом пръстите ни ги допират.

 

Музиката ще звънти от тях,

дарена ще е звучно с посока.

От буен гняв до нежен смях,

в тоналност ниска и висока.

 

Като струни от найлон сме ние,

резониращи в различен тон -

в кухината на китарата се крие

страстта ни в поетичен стон.

 

Чувства, в звуците събрани,

от които кожата настръхва.

Следи горчиви, сладки рани -

любовен трепет не заглъхва.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...