12.03.2025 г., 9:49

Струни

270 0 0

Да погалим нежно тези струни,

по грифа те ще завибрират.

В такт с емоцията помежду ни,

щом пръстите ни ги допират.

 

Музиката ще звънти от тях,

дарена ще е звучно с посока.

От буен гняв до нежен смях,

в тоналност ниска и висока.

 

Като струни от найлон сме ние,

резониращи в различен тон -

в кухината на китарата се крие

страстта ни в поетичен стон.

 

Чувства, в звуците събрани,

от които кожата настръхва.

Следи горчиви, сладки рани -

любовен трепет не заглъхва.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...