12 мар. 2025 г., 09:49

Струни

268 0 0

Да погалим нежно тези струни,

по грифа те ще завибрират.

В такт с емоцията помежду ни,

щом пръстите ни ги допират.

 

Музиката ще звънти от тях,

дарена ще е звучно с посока.

От буен гняв до нежен смях,

в тоналност ниска и висока.

 

Като струни от найлон сме ние,

резониращи в различен тон -

в кухината на китарата се крие

страстта ни в поетичен стон.

 

Чувства, в звуците събрани,

от които кожата настръхва.

Следи горчиви, сладки рани -

любовен трепет не заглъхва.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...