10 ago 2006, 23:14

Струва си...

  Poesía
1.7K 0 33

Пътека съм - по мен тръгни,
отмервай бавно всяка стъпка своя...
и щом ме извървиш, помни,
завинаги тогава ще съм твоя.


Цигулка съм - ти само засвири,
Докосвай ме, глава на мен облегнал.
Под пръстите ти нека зазвучи
рапсодия най-страстна и вълшебна.


Река съм - бурна, пълноводна,
веднъж във мен ако си плувал,
дори да си потънал на дълбокото
ще знаеш... риска си е струвал!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валерия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много нежно, много стилно!
  • Благодаря ти, Марийче! Вестин, благодарна съм и на теб, че си отделил от времето си за да прочетеш стиховете ми!
  • Да, и на мен ми хареса сравнението с цигулката... има много нежност, деликатност но и сила в този инструмент.
    Подсети ме за филма "Червената цигулка".
    Поздрав!
  • Благодаря ви! Приятно ми е вашето внимание и вече не мога без него
  • дори да си потънал на дълбокото
    ще знаеш... риска си е струвал!

    Струва си!!! Прекрасен стих! Възхити ме сравнението с цигулка. Поздравления, Валя!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...