Aug 10, 2006, 11:14 PM

Струва си...

  Poetry
1.7K 0 33

Пътека съм - по мен тръгни,
отмервай бавно всяка стъпка своя...
и щом ме извървиш, помни,
завинаги тогава ще съм твоя.


Цигулка съм - ти само засвири,
Докосвай ме, глава на мен облегнал.
Под пръстите ти нека зазвучи
рапсодия най-страстна и вълшебна.


Река съм - бурна, пълноводна,
веднъж във мен ако си плувал,
дори да си потънал на дълбокото
ще знаеш... риска си е струвал!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валерия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много нежно, много стилно!
  • Благодаря ти, Марийче! Вестин, благодарна съм и на теб, че си отделил от времето си за да прочетеш стиховете ми!
  • Да, и на мен ми хареса сравнението с цигулката... има много нежност, деликатност но и сила в този инструмент.
    Подсети ме за филма "Червената цигулка".
    Поздрав!
  • Благодаря ви! Приятно ми е вашето внимание и вече не мога без него
  • дори да си потънал на дълбокото
    ще знаеш... риска си е струвал!

    Струва си!!! Прекрасен стих! Възхити ме сравнението с цигулка. Поздравления, Валя!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...