10 авг. 2006 г., 23:14

Струва си...

1.7K 0 33

Пътека съм - по мен тръгни,
отмервай бавно всяка стъпка своя...
и щом ме извървиш, помни,
завинаги тогава ще съм твоя.


Цигулка съм - ти само засвири,
Докосвай ме, глава на мен облегнал.
Под пръстите ти нека зазвучи
рапсодия най-страстна и вълшебна.


Река съм - бурна, пълноводна,
веднъж във мен ако си плувал,
дори да си потънал на дълбокото
ще знаеш... риска си е струвал!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валерия Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много нежно, много стилно!
  • Благодаря ти, Марийче! Вестин, благодарна съм и на теб, че си отделил от времето си за да прочетеш стиховете ми!
  • Да, и на мен ми хареса сравнението с цигулката... има много нежност, деликатност но и сила в този инструмент.
    Подсети ме за филма "Червената цигулка".
    Поздрав!
  • Благодаря ви! Приятно ми е вашето внимание и вече не мога без него
  • дори да си потънал на дълбокото
    ще знаеш... риска си е струвал!

    Струва си!!! Прекрасен стих! Възхити ме сравнението с цигулка. Поздравления, Валя!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...