29 ene 2012, 17:56

Струва си 

  Poesía » De amor
1618 0 30


Мен ме брулят ветрове

и се спъвам в преспи-чувства.

Нещо все към теб зове -

обиграно се изплъзваш.


И е бряг недостижим

слънчевата ми надежда.

Огън има ли без дим?

Тлее недарена нежност.


Струва си да продължа,

с риск дори да се загубя.

Сгрея ли те с обич-жар,

може в мен и да се влюбиш...


© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??