Струва си
2.1K
0
30
Мен ме брулят ветрове
и се спъвам в преспи-чувства.
Нещо все към теб зове -
обиграно се изплъзваш.
И е бряг недостижим
слънчевата ми надежда.
Огън има ли без дим?
Тлее недарена нежност.
Струва си да продължа,
с риск дори да се загубя.
Сгрея ли те с обич-жар,
може в мен и да се влюбиш...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados
