Струва си

Poetry » Love

2K 0 30

Мен ме брулят ветрове

и се спъвам в преспи-чувства.

Нещо все към теб зове -

обиграно се изплъзваш.

И е бряг недостижим

слънчевата ми надежда.

Огън има ли без дим?

Тлее недарена нежност.

Струва си да продължа,

с риск дори да се загубя.

Сгрея ли те с обич-жар,

може в мен и да се влюбиш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

дори любовта да е невъзможна...
си струва и заслужава да живееш с това
толкова красиво чувство...като обичането...
много хубав стих, много..

2012-02-16T20:21:49+02:00
augenauf (Джанер Емин)

Изобщо не си струва!

2012-02-04T15:13:28+02:00
lu4 (Мартина)

Поздрави, Феичке!

2012-02-01T11:48:42+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Обича, обича - и още как!

2012-01-31T20:08:23+02:00
Ена (Елена Гоцева)

Важното е ТЯ да обича...
Това е по-добрият вариант при липса на взаимност

2012-01-31T20:06:46+02:00