29 янв. 2012 г., 17:56

Струва си 

  Поэзия » Любовная
1615 0 30


Мен ме брулят ветрове

и се спъвам в преспи-чувства.

Нещо все към теб зове -

обиграно се изплъзваш.


И е бряг недостижим

слънчевата ми надежда.

Огън има ли без дим?

Тлее недарена нежност.


Струва си да продължа,

с риск дори да се загубя.

Сгрея ли те с обич-жар,

може в мен и да се влюбиш...


© Вилдан Сефер Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??