29 янв. 2012 г., 17:56

Струва си 

  Поэзия » Любовная
1705 0 30
Мен ме брулят ветрове
и се спъвам в преспи-чувства.
Нещо все към теб зове -
обиграно се изплъзваш.
И е бряг недостижим
слънчевата ми надежда.
Огън има ли без дим?
Тлее недарена нежност.
Струва си да продължа,
с риск дори да се загубя.
Сгрея ли те с обич-жар,
може в мен и да се влюбиш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Предложения
: ??:??