17 sept 2015, 22:28

Стрък от земната снага

  Poesía » Otra
1.3K 0 13

Аз съм частичка от тази земя,

тъй пъстра, многолика и жива,

плът и кръв съм от таз светлина,

напориста, дишаща, бяла и дива.

 

Крехък лист съм от плодната земна снага,

за всекиго вярната майчица мила,

капка малка от изворна пивка вода,

сред милионите, що е с дъха си родила.

 

И съм зрънцето крехко в безкрайни жита,

тъй случайно покълнало в нейната нива,

стрък полюшван от вятърни силни крила,

неповяхнало цвете след сутрешна буря.

 

Аз съм частица от тебе, майко земя,

макар да съм малка, за някой незрима,

ти ме учиш на много любов, красота

и ми даваш от своята вътрешна сила.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Допадна ми тази блага отдаденост, свързваща лирическата с Източника!
    Майка и дете... Мило стихо, Страннице!
  • На мен много ми хареса! Поздравления!
  • Винаги има текстове, които стават и такива, които не са особено добри, Белла, колкото и да искаш да са такива! Благодаря, че сподели!
  • Благодаря за чудесните коментари, Мария, Велин, Йоана,Мариан,Евелина!
  • Прекрасно...!!!
    И съм зрънцето крехко в безкрайни жита,
    тъй случайно покълнало в нейната нива,
    стрък полюшван от вятърни силни крила,
    неповяхнало цвете след сутрешна буря.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...