Sep 17, 2015, 10:28 PM

Стрък от земната снага

  Poetry » Other
1.3K 0 13

Аз съм частичка от тази земя,

тъй пъстра, многолика и жива,

плът и кръв съм от таз светлина,

напориста, дишаща, бяла и дива.

 

Крехък лист съм от плодната земна снага,

за всекиго вярната майчица мила,

капка малка от изворна пивка вода,

сред милионите, що е с дъха си родила.

 

И съм зрънцето крехко в безкрайни жита,

тъй случайно покълнало в нейната нива,

стрък полюшван от вятърни силни крила,

неповяхнало цвете след сутрешна буря.

 

Аз съм частица от тебе, майко земя,

макар да съм малка, за някой незрима,

ти ме учиш на много любов, красота

и ми даваш от своята вътрешна сила.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сеси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Допадна ми тази блага отдаденост, свързваща лирическата с Източника!
    Майка и дете... Мило стихо, Страннице!
  • На мен много ми хареса! Поздравления!
  • Винаги има текстове, които стават и такива, които не са особено добри, Белла, колкото и да искаш да са такива! Благодаря, че сподели!
  • Благодаря за чудесните коментари, Мария, Велин, Йоана,Мариан,Евелина!
  • Прекрасно...!!!
    И съм зрънцето крехко в безкрайни жита,
    тъй случайно покълнало в нейната нива,
    стрък полюшван от вятърни силни крила,
    неповяхнало цвете след сутрешна буря.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....