17.09.2015 г., 22:28

Стрък от земната снага

1.3K 0 13

Аз съм частичка от тази земя,

тъй пъстра, многолика и жива,

плът и кръв съм от таз светлина,

напориста, дишаща, бяла и дива.

 

Крехък лист съм от плодната земна снага,

за всекиго вярната майчица мила,

капка малка от изворна пивка вода,

сред милионите, що е с дъха си родила.

 

И съм зрънцето крехко в безкрайни жита,

тъй случайно покълнало в нейната нива,

стрък полюшван от вятърни силни крила,

неповяхнало цвете след сутрешна буря.

 

Аз съм частица от тебе, майко земя,

макар да съм малка, за някой незрима,

ти ме учиш на много любов, красота

и ми даваш от своята вътрешна сила.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Допадна ми тази блага отдаденост, свързваща лирическата с Източника!
    Майка и дете... Мило стихо, Страннице!
  • На мен много ми хареса! Поздравления!
  • Винаги има текстове, които стават и такива, които не са особено добри, Белла, колкото и да искаш да са такива! Благодаря, че сподели!
  • Благодаря за чудесните коментари, Мария, Велин, Йоана,Мариан,Евелина!
  • Прекрасно...!!!
    И съм зрънцето крехко в безкрайни жита,
    тъй случайно покълнало в нейната нива,
    стрък полюшван от вятърни силни крила,
    неповяхнало цвете след сутрешна буря.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...