10 may 2008, 11:15

Студ 

  Poesía
1563 1 14

Те са млади и жадни, и влюбени,

непознали ни страх, ни лъжа,

непрегърбени, все така недолюбили,

се държат ръка за ръка.

Безконечни, безкрайни, безспирни

се потапят в морето-любов,

безнадеждни, безстрашни, безгрижни

се поглеждат със поглед - до гроб.

Той и шепне - как много обичам те,

тя отвръща със пагубна страст

не... не мога без тебе, зарича се,

тя го гледа смирено - и аз.

Аз ги слушам, увита в омразата

към този пронизващ ме глас

и усещам я болката, старата,

и крещя, ако можех и аз като вас.

© Камелия Кацарска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??