Студ
Те са млади и жадни, и влюбени,
непознали ни страх, ни лъжа,
непрегърбени, все така недолюбили,
се държат ръка за ръка.
Безконечни, безкрайни, безспирни
се потапят в морето-любов,
безнадеждни, безстрашни, безгрижни
се поглеждат със поглед - до гроб.
Той и шепне - как много обичам те,
тя отвръща със пагубна страст
не... не мога без тебе, зарича се,
тя го гледа смирено - и аз.
Аз ги слушам, увита в омразата
към този пронизващ ме глас
и усещам я болката, старата,
и крещя, ако можех и аз като вас.
© Камелия Кацарска All rights reserved.
