Студ*
Животът, суров и безпътен,
убива ме всеки изминал ден,
дали добротата го прави безсмислен,
или лошотата надделява в мен?
... И тихо стоя си самичка
в празната стая и в мрака студен,
усещам как бавно се смачквам с тъгата
и светът ми остава смразен.
Вдигни глава и виж красотата,
възможно ли е да видиш това?
Безмълвна ме тегли съдбата
към дъното на пропастта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елена Антонова Todos los derechos reservados
