ReNyTo (Елена Антонова)
2 4
10 nov 2009, 8:57

Студ* 

  Poesía
606 0 3

 

 Животът, суров и безпътен,

убива ме всеки изминал ден,

дали добротата го прави безсмислен,

или лошотата надделява в мен?

 

... И тихо стоя си самичка

в празната стая и в мрака студен,

усещам как бавно се смачквам с тъгата

и светът ми остава смразен.

 

Вдигни глава и виж красотата,

възможно ли е да видиш това?

Безмълвна ме тегли съдбата

към дъното на пропастта.

 

 

© Елена Антонова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Леле много е хубаво и завладяващо,направо грабва читателят изцяло!
  • Много е хубаво! Чувства и истини...
  • Защо е тази носталгия ?! Стиха е хубав, но много тъжен !
Propuestas
: ??:??