Животът, суров и безпътен,
убива ме всеки изминал ден,
дали добротата го прави безсмислен,
или лошотата надделява в мен?
... И тихо стоя си самичка
в празната стая и в мрака студен,
усещам как бавно се смачквам с тъгата
и светът ми остава смразен.
Вдигни глава и виж красотата,
възможно ли е да видиш това?
Безмълвна ме тегли съдбата
към дъното на пропастта.
© Елена Антонова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
