ReNyTo (Елена Антонова)
2 4
Nov 10, 2009, 8:57 AM

Студ* 

  Poetry
627 0 3

 

 Животът, суров и безпътен,

убива ме всеки изминал ден,

дали добротата го прави безсмислен,

или лошотата надделява в мен?

 

... И тихо стоя си самичка

в празната стая и в мрака студен,

усещам как бавно се смачквам с тъгата

и светът ми остава смразен.

 

Вдигни глава и виж красотата,

възможно ли е да видиш това?

Безмълвна ме тегли съдбата

към дъното на пропастта.

 

 

© Елена Антонова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Леле много е хубаво и завладяващо,направо грабва читателят изцяло!
  • Много е хубаво! Чувства и истини...
  • Защо е тази носталгия ?! Стиха е хубав, но много тъжен !
Random works
: ??:??